Как да постим?
Неумението е добро оправдание, но незнанието в тази област е твърде лесно отстранимо. Парадоксът на съвременното ни самочувствие се състои в това, че често мислим за предците си като за неуки, дори глупави хора, но когато ни е удобно са велики, мъдри и умели до степен, която не можем да постигнем. Ами, ето че постът ни дава възможност да придобием едно позабравено умение на всички живели преди нас, което както разбрахме е жизнено важно за съществуването ни.
Мога да ви споделя как го правим в нашето семейство, защото постът не изисква някакви специални подготовки или набавянето на скъпи храни. Тъй като се стараем да отглеждаме храната, която ядем, ние постим различно според сезона. Коледния пост обикновено е свързан с богатството на есенния сезон. В градината ни има доволни количества зеле, карфиол, алабаш, моркови, магданоз, рукола, салати, пипер, спанак и лук, т.е. ежедневно приемаме салати от тези зеленчуци в различни комбинации през всички 40 дни на поста (както и извън него). Плодовете, с които разполагаме са: последното грозде, ябълки, круши и мушмули, също предостатъчно. Готвим тикви, картофи, зеле, патладжан, пипер, лук, зелен боб, което никак не е малко. Понякога разнообразяваме със закупени бял боб и леща. Покълваме лимец! Щедрата реколта от орехи периодически влиза в тази диета. Квасеният хляб, който приготвяме, често сам е достатъчно богата храна, която понякога хапваме с маслини. Толкова просто е всичко. Както виждате споменах боб, леща и маслини, като продукти, които сме купили, но спокойно можем и без тях. По време на постите не ни се налага изобщо да припарваме до магазин. Никак не посягаме и към чуждоземните плодове, зеленчуци, семена и ядки, защото както произходът им, така и начините им на приготвяне будят съмнения относно масовия етикет „здравословни“, който им закачат. По този начин постим точно както са го правили нашите предшественици. Останалите продължителни пости в календара са в други сезони, като съобразяваме менюто си, отново с онова, което земята ни ражда.
Зная, че за някого описаното би означавало въздържание не само от определени храни, но и от удоволствие. На първо място искам да подчертая, че по време на постите не ядем по-безвкусна храна, дори напротив. Но има и друг – по важен проблем. Добре е да не забравяме, че именно търсенето на удоволствие през устата е основната причина за разболяване от една страна. От друга е притеснително за колко много хора това е единствено очакваното удоволствие. В действителност бихте могли да вложите спестените от храна средства в билети за театър, опера, балет, концерт, кино, като дадете възможност и на другите сетива да доставят удоволствие на душата. И докато случайно стигналите до тук си мислят „Това не е за мен“, забравяйки за една от основните причини за пост – усилването на волята, други сигурно са готови да цитират всякакви специалисти, които твърдят, че постенето не е подходяща диета за… Тук възниква следващият въпрос „Кой може да пости?“
Автор: д-р Таня Грандева